Posted by: laletour | February 10, 2008

ИНДИЯ- Страна на контрастите

ИНДИЯ
Страната е разположена на полуостров Индостан.
Има площ- 3 287.6 кв. км. Граничи (в км) с Китай – 3 862, Непал – 1 625, Бутан – 755, Мянма – 1 539, Бангладеш – 2 850, и Пакистан – 2 966. Има брегова линия с Индийския океан (Арабско море и Бенгалския залив) – 5 686 км.

Релеф – голяма част от територията са равнини и плата. Почти целият полуостров Индостан е зает от Деканското плато, което в южните части достига надморска височина до 2 698 м. В северните части на страната е Индо-Гангската низина, а на север се издига планинската система на Хималаите с най-висок връх в Индия – Нанга Парбат (8 126 м) и част от Каракорум.

Климат – субекваториален, мусонен на юг и тропически на север. Средна януарска температура – от 15 градуса С на север до 27 градуса С на юг; май – от 28 до 25 градуса С.

Валежи – под 100 мм западно от Индо-Гангската низина, 300-400 мм в централните райони на Декан, 3000-6000 мм в източните Хималаи, до 12 000 мм на платото Шилонг (най-влажното място на сушата).

Основни рекиГанг с притока Джамна, Инд, Брахмапутра, Нарбада, Годавари, Кришна. Растителност – саванна, листопадни гори, на северозапад – полупустинна и пустинна, в делтата на Ганг и Брахмапутра, в източните Хималаи – вечнозелени тропически гори. В подножието на Хималаите – тераи (заблатени джунгли). Горите заемат 24 % от територията на Индия.

Население – 1 022 020 хил. жит.
Гъстота – 310.9 жит. на кв. км. Естествен прираст- 19.
Средна продължителност на живота – мъже – 62 г., жени – 64 г.

Етнически състав – Индия е страната с най-много народи в света – 281 народи с численост над 5 хил. души, като 30 от тях са с над 1 млн. д. – 98.7 % от населението на страната. Индоарийска група – над 30 народа – 73.2 % (от тях хиндустанци – 38.1 %, бихарци – 14.2 %, бенгалци (западни) – 12.4 %, маратхи – 10.5 %, гуджаратци – 7.1 %, ория – 4.9 %, пенджабци – 3.6 %, раджастханци – 3.1 %, асамци – 2.3 %, кашмирци – 0.6 %, други – 3.2 %. Дравидско семейство – 28 народа – 24.5 % (от тях телугу – 34.2 %, тамили – 28.5 %, каннара – 16.7 %, малаяли – 16.5 %, гонди – 1.7 %, ораон – 0.9 %, други – 1.5 %). Австро-азиатско семейство – 12 народа – 1.3 % (от тях сантали – 55.1 %, мунда – 17.6 %, хо – 10.8 %, кхаси – 6.9 %, други – 9.6 %). Китайско-тибетско семейство – 34 народа – 0.8 % (от тях манипур – 19.3 %, нага – 14.1 %, качари – 13.2 %, гаро – 10.6 %, други – 42.8 %), други – 0.2 %.

Официален език – хинди, временно втори официален език е английският. Всеки щат има свой официален език – асамски (Асам), бенгалски (Западна Бенгалия и Трипура), гуджаратски (Гуджарат), хинди (Утар Прадеш, Мадхия Прадеш, Раджастхан, Химачал, Прадеш, Бихар, Хариана), кашмирски (Джаму и Кашмир)у маратхи (Махаращра), ория (Ориса), пенджабски (Пенджаб), канарски (Карнатака), малаялам (Керала), тамилски (Тамил Наду), телугу (Андхра Прадеш), кхаси (Мегхалая), манипурски (Манипур) и английски (Нагалънд, Сиким, Мизорам), конкани (Гоа). Писменост – деванагари, бенгалска, грантха, арабска (за езика урду) и латиница.

Конфесионален съставиндуисти – 79.5 %, мюсюлмани – 12.1 % (сунити – 90.3 %, шиити – 9.7 %), християни – 3.5 % (протестанти – 48.4 %, католици – 30.6 %, униати – 13.1 %, монофизити – 7.6 %, несторианци – 0.1 %, други – 0.2 %), сикхи – 1.9 %, будисти – 0.8 %, джайнисти – 0.5 %, местни традиционни вярвания и култове – 1.4 %, други – 0.3 %. Извън страната живеят над 7 млн. индийци. Градско население – 29 %.

Столица Делхи (8 600 хил. ж.).
По-големи градовеБомбай (Мумбай – 13 000 хил. ж.), Калкута (11 500 хил. ж.), Мадрас (6 000 хил. ж.), Хайдарабад (5 000 хил. ж.), Бангалор (4 600 хил. ж.), Канпур (4 000 хил. ж.), Ахмадабад (4 000 хил. ж.), Нагпур (1 600 хил. ж.), Лакнау (1 600 хил. ж.), Пуна (1 500 хил. ж.), Сурат (1 400 хил. ж.), Джайпур (1 400 хил. ж.).

Административно деление25 щата и 7 съюзни територии (вкл. Делхи). По-големи щати са Андхра Прадеш, Асам, Бихар, Гуджарат, Хариана, Карнатака, Керала, Мадхя Прадеш, Махаращра, Ориса, Пенджаб, Раджастхан, Тамил Наду, Утар Прадеш и Западна Бенгалия. В процес на създаване са няколко нови щата в Северна Индия.

Държавно устройство – федеративна република, начело с президент, избиран за 5 години. Висшата изпълнителна власт се осъществява от правителството и премиер-министъра. Висш законодателен орган – парламент, състоящ се от две палати – Раджа Сабха – Съвет на щатите (250 места) и Лок Сабха – Народна палата (545 депутата, избирани за 5 години).
Вицепрезидентът, избиран за 5 години, е председател на Съвета на щатите. Всеки щат има местно правителство, утвърдено от губернатора.

Парична единица – индийска рупия (Re) = 100 пайса

Стопанство – индустриално-аграрна страна. Разполага със значителни природни ресурси – въглища (122 млрд. т запаси), желязна руда (22.4 млрд. т), боксити, мед, нефт, манган и др.

Основни видове промишлена продукция – нефт (34 млн. т), стомана (21.5 млн. т), въглища (295 млн. т), желязна руда (60 млн. т), алуминий (520 млн. т), мед (45 млн. т). Произвеждат се още жп вагони (20 хил. бр.), трактори (200 хил. бр.), памучни тъкани (20 млрд. м), захар (17 млн. т), чай (800 хил. т) и др. Селското стопанство е предимно примитивно, като в него са заети 60 % от трудоспособното население.

Основни култури – ориз (105 млн. т), пшеница (70 млн. т), царевица (10 млн. т), захарна тръстика, памук, тютюн (трето място в света), подправки, цитруси, кокосови палми, банани и др. Отглежда се едър рогат добитък (коленето на крави е забранено), кози и овце.
Транспорт – дължина на ж.п. мрежата – 63 хил. км; шосета – 3.3 млн. км, от тях 1.5 млн. км асфалтирани; речни плавателни пътища – 13.5 хил. км. Основни морски пристанища – Бомбай, Калкута, Мармаган, Вишакхапатнам, Мадрас, Кочин и др. Международни летища – Делхи, Бомбай, Калкута, Мадрас.

Туризъм – годишно страната се посещава от над 1.8 млн. туристи и има приход от 1.4 млрд. долара годишно. Oт София до Делхи – 5 024 км


Малко любопитни факти

Дори за броени дни престоят в Азия може да промени и най-улегналия човек.

Индия е същата като в разказа на Хулио Кортасар за гарата в Бомбай.
Там всяка тротоарна плочка е дом на един човек и никой никога не напуска плочката си, защото ще се превърне в бездомник. На нея спи, храни се, умира. На нея ражда децата си и ги отглежда и в началото на ХХІ век голяма част от 1,1 млрд. индийци живеят така.

Усещането Индия
Първият досег на чужденеца е с въздуха на тази страна. То е като да пъхнеш главата си във фурна, в която кипи гювеч. Дори нощем въздухът е нажежен и престоят на открито повече от 10-15 минути е изпитание. За да свикнеш с жегата, са необходими дни, като през цялото време не те напуска учудването как местното население не обръща внимание на температурите и спокойно се движи под слънцето в плътни дрехи, дебели чорапи и затворени обувки.

Индия би била държавата с най-много климатици на глава от населението, ако хората имаха пари да си го позволят. В Делхи има стотици вентилатори на открито – например полицай стои на пост на улицата, а до него е включено охлаждащо устройство. То естествено върти същия този врял въздух.

Гледката Индия -Тя е като женско сари – преливаща от ярки багри, които смятаме за несъвместими, ту плътна, ту ефирна, изпъстрена с петна. Всички цветове на земята са събрани тук. Изключено е да срещнеш човек, облечен в сиви тонове.
Индия е циганска, накичена с блестящи пайети, воали и дрънкулки.
Индия се валя в мръсотията на улиците, в мизерията на гетата, които покриват столицата Делхи и стягат в обръч едно от седемте чудеса на света – гробницата Тадж Махал в Агра. За да видиш блясъка й, трябва да преминеш през боклука й.
Индия е сметище, което има нужда от тонове вода и сапун, за да отмият кирливата повърхност.

Мирисът Индия
Той е дъх на изгоряла гума, сладникави ароматни пръчици, загнили плодове, канела и урина, смесени в едно.
Дори ароматизаторите в държавните институции разпръскват същата миризма.
Тя лепне по кожата, косата и дрехите. Шампоанът вечер е безсилен да я заличи.

Романтиката Индия
Индия е наивистична страна, сякаш нарисувана от Марк Шагал. В нея хората изглеждат като деца, които никога няма да пораснат. Това е страната на приказките, на сърцераздирателните любовни истории, на гробниците, построени в памет на любимата жена, на свещените реки и свещените крави. Историческите и религиозните паметници са излъскани до блясък за разлика от улиците и жилищните квартали.
Тук чувството за тленност и незначителност се сблъсква с вечността и Тадж Махал е мястото, в което имаш усещането, че от ада влизаш в рая.

Философията Индия
Животът е прелюдия към смъртта, която е истинското съществуване. Според индийското поверие, когато човек умре, душата му заспива и не бива да бъде смущаван покоят й. Затова гробовете се правят с дубликат и поклоненията са в мними гробници.

Индия е съчетание от култ към Буда, Вишну, Шива и Кришна, сикхизъм, йогизъм, аскетизъм, стремеж към нирвана и борба със самсара.

Съвременна Индия възниква като държава на 15 август 1947 г., когато британската колония се разделя на две държави – Индия и Пакистан.
– Индия е федерална държава с парламентарна система на управление. Има 28 щата и шест съюзни територии.
– Всяка година населението нараства с 20 млн. души.
– Грамотни са 63% от индийците.
– Около 40% от градското и 50% от селското население живее под границата на бедността.
– Индия е на първо място в света по производство на мляко.
– През финансовата 2003-2004 г. БВП е отбелязал 8,2% ръст.
– Валутният й резерв е 119 млрд. долара, а външният й дълг – 112 млрд. долара.
– Индия е сред лидерите в световен мащаб в софтуерния отрасъл и високите технологии.
– Индия е ядрена държава, но доктрината й гласи, че ще употреби ядрено оръжие само при нападение с атомно, биологично или химическо оръжие.

Виза

Първо необходимо условие за влизане в Индия е Валидна виза, се получава от посолството на Индия в България. Визата се издава за определен срок и посетителят е задължен да напусне страната преди изтичане на разрешения срок за пребиваване, записан във визовия стикер.
Всеки чужденец, който има намерение да пребивава в Индия за срок от шест месеца и повече от шест месеца, задължително трябва да се регистрира в срок от 14 дни след влизането му в Индия, в регионалната служба за регистрация на чужденци или в районното полицейско управление, където е отседнал

Разрешение за пътуване в определени райони
Изисква се предварително разрешение от индийското правителство (молба за разрешение се подава в посолството на Индия в София или в Министерството на вътрешните работи на Индия) за пътуване в следните райони:

Северна Индия: част от районите на Kulu и Spiti в щата Himachal Pradesh; граничните райони на щата Jammu и Kashmir; за някои райони на щата Uttar Pradesh.
Източна Индия: Mizoram, Manipur, Nagaland, Arunachal Pradesh, Sikkim.
Западна Индия: районите на запад от националния главен път №15 от Ganganagar до Sanchar в щата Rajastan.
Индийски острови: островите Andaman и Nicobar; съюзната територия на островите Laccadive.
Молбите за получаване на разрешение за посещение на горепосочените райони се подават в индийското посолство в София заедно с молбата за виза. Когато българския гражданин вече е пристигнал в Делхи – в Министерство на вътрешните работи на Индия, а когато българският граждани е отседнал извън Делхи – в Регионалната служба за регистрация на чужденци. Срокът за подаване на молбите за разрешени е най-малко два месеца преди планираното пътуване

При излизане от Индия
Всички чужденци при излизане от Индия трябва да притежават валидна индийска виза, т.е. излизането от Индия трябва да бъде осъществено в рамките на срока на валидност на визата. Чужденци, които са пребивавали в Индия за период от 120 и повече дни, преди окончателното отпътуване трябва да получат документи за платени данъци или че не са данъчно задължени. В Делхи този документ се получава от данъчната служба )Central Revenue Building, Indraprastha Estateq New Delhi, близо до FRRO).

Чужденци, които са пребивавали повече от шест месеца в Индия, при отпътуване са задължени да върнат в Регионалната служба за регистрация на чужденци документа, който им е бил издаден от същата служба при регистрацията в 14-дневния срок след първоначалното им влизане в Индия, която е задължителна за престой повече от шест месеца. При излизане от Индия се заплаща летищна такса от 500 индийски рупии.

При влизане и излизане се декларира валута, надвишаваща 5000 USA долара, а при различни платежни средства, ако надвишава стойността на 10 000 USA долара.

Формата на платежните средства може да бъде – пътнически чекове, чуждестранни банкноти, преводи в индийски банки, кредитни писма. Индийските банки, хотелите и лицензираните обменни бюра обменят чужда валута в индиийски рупии. Препоръчва се да се запазват фактурите за обменена валута, което ще даде възможност за обмен на неизразходваните индийски рупии в съответната валута при напускане от страната.

Предметите за лична употреба и бижута на стойност до 20 000 (двадесет хиляди) индийски рупии за дамските бижута и до 10 000 (десет хиляди) индийски рупии за мъжките (към 25 ноември курса на щатския долар към индийската рупия е 1=46,84) не се декларират.
Изисква се разрешение от Reserve Bank of India за износ на скъпи килими, скъпа бижутерия и за бижутерия, изработена от злато. Забранен е износът на кожи и предмети,изработени от кожи на тигри, леопарди, пантери и змии, както и износът на антики на повече от 100 години. Стриктно се контролира износът на слонова кост и предмети, изработени от нея.

Препоръчително поведение:


При среща с индийците не е необходимо непременно да се подава ръка за ръкуване, освен в случаите, когато те самите пожелаят ръкостискане. Индийският поздрав е приближаване до лицето (малко под брадата) на прилепени една към друга длани, както при молитва, навеждане главата леко напред и изговаряне на индийския поздрав “Namaste”.
Българските граждани, посещаващи Индия, трябва да се съобразяват със специфичния тропически климат и да избират подходящо облекло (не се препоръчва носенето на къси панталони, особено от жени, на блузи с големи деколтета и без ръкави, когато туристите не са в група или в курортни райони и централни части на големите градове). В района на Делхи климатът се променя от изключително горещо лято, влажен и горещ мусонен сезон до често пъти хладна зима

Пазари
Пазарите на открито – това е визитната картичка на градовете на Индия. По безкрайните редове със сергии може да купиш всичко, което ти е нужно – от антикварни мебели до плажни принадлежности. Дрехи, украшения и индийски тъкани може да се избират до безкрайност и да се купят на много ниски цени. Пазаренето се разбира от самосебе си, да се съгласите с първата поискана цена е лична обида за продавача. Една от най-големите забележителности е пазара в Анджун, където то ранна утрин на ограмна територия недалече от плажа, търговци от цяла Индия разпъват шатри и сергии.

Йога и медитация
Аюрведа – “наука за живота”, е свързана с традиционната индийска медицина. Съгласно учението, организмът на човека е цялостна система, и е необходимо да се лекуват не симптомите, а първопричината на болеста. За възстановяване на нарушения баланс в тялото и лекуването от недъзите се използва аюрведический и точков масаж, аромотерапия, рефлексология, йога, вани и подмладителни маски. Панчакарма е система за подмладяване на организма и се използва от йогите повече от 3000 години. Аюрведа се прилага в лечебно-оздравителни курорти на Гоа навсякъде. Един сеанс обичайно е 2-3 часа и струва около 20 долара.

Екскурзии със слонове и крокодили
Едно от най-популярните туристически развлечения на Индия е екскурзия със слонове и крокодили. И ако личното общуване с крокодилите не ви е на сърце, може да гледате отдалеч. Алтернативата е плаване с индийска яхта или разходка със слон. Туристите могат да разберат как живеят слоновете и с какво се хранят. Незабравимо впечатление оставя атракцията с къпането на слоновете.

Танци
Религиозните танци са основата на индийската култура. Мелодични звуци, екзотични ритми, ярки тъкани на дрехите и символическите движения на танцьорите създават незабравимо впечатление на зрителите. Най- популярните танци, които показват на туристите са Катхак, Манипури, Бхарат Натям и Катхакали. Последния е отличителен с това, че в него взимат участие само мъже, облечени в огромни костюми и шапки, а лицата им с тонове грим изглеждат зловещо.

Традиции и празници
Индия е пълна с екзотични екзотични традиции, които обхващат както религиозния живот, така и обществените отношения.
Към невежеството на чужденците местните жители се отнасят търпеливо, но трябва да се помни, че лявата ръка се счита при индусите за нечиста, и колкото по-малко я ползвате, толкова по-добре. По улиците има множество крави, смятани за свещении и трябва да се отнасяте с тях внимателно. На почит са и маймуните, на които се посветени доста храмове.
От многобройните празници най-запомнящ се е февруарския карнавал, предшестващ Великия пост, котаго за четири дни и три нощи се сливат в един невероятен купон

Вкусът Индия
Индия е люта, люта и пак люта. Гори безмилостно небцето с хилядите си подправки. Нейните ястия са повече храна за очите, отколкото за стомаха.
Индия е пържени хапки, набодени на клечка за зъби и потопени в къри. Тук бифтекът е непознат.
Индия е мляко, арабски хляб и ориз. Питки, замесени само с брашно и вода, която не става за пиене.
Индия е шарена сергия с екзотични плодове, които само най-смелите опитват. Защото нищо не е каквото изглежда.
Необятната Индийската кухня
Индийската кухня е може би най-древната в целия свят. Цивилизацията на този субконтинент е на възраст повече от 5000 години. Традиционната индийска кухня не е само примамка за туристи. Домакинствата се хранят основно с традиционна храна. Основните съставки са-
кокосови орехи, кокосово масло, зеленчуци, ориз, плодове, риба и морски продукти и подправки. След идването на португалците на брега на Гоа в индийската кухня са включени европейски блюда, които с местните подправки вече са добили нови вкусови отенъци. Традиционното ядене се състои от ориз с къри, риба, морски продукти и зеленчуци и необикновени сосове.

Неподражаемият вкус на индийската кухня е свързан с разнообразието на силно ароматни подправки като куркума, кориандър, асафетида, кимион, джинджифил, червените люти чушки, анасон, кардамон, както и някои по-тривиални, като карамфил, индийско орехче, босилек, джоджен и дафинов лист. Тяхното съчетаване в различни, често пъти изненадващи количества и комбинации, прави ястията страстни и екзотични.
Интересно за индийската кухня е, че е разнообразна. Технологията по приготвянето на някои ястия доста се различава от традиционната в България. Например приготвянето на сосовете, или забъркването на подправките… те почти не ползват отделни подправки, а ги размесват, понякога с вода, приготвят от тях сосове, които използват за подправяне.
Както в повечето източни кухни индийската храна често е люта и тежка за непривикналите. За силно пикантния вкус на индийската кухня има и медицинско обяснение.

Повечето лютиви подправки подпомагат храносмилането и по-важното – предпазват от заразните стомашни болести, за които климатът в Индия е особено благоприятен. Добрата индийска гозба се познава по това, че при ядене е доста люта, но след това не е, но използват полезни мазнини, като соева, бадемова, фъстъчена, орехова… рядко слънчогледова.
Месо по – рядко се ползва, предимно агнешко и овче. Срещат се и пълнени камилчета . Много са им вкусни зеленчуковите ястия. Почти винаги към основното ястие сервират ориз. Ядат много плодове и вкусотии, приготвени от плодове.

Вижте повече в галерията ни за Индия


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Categories

%d bloggers like this: