Posted by: laletour | March 7, 2008

Гореща БРАЗИЛИЯ









БРАЗИЛИЯ

е най-голямата държава в Южна Америка. Територията и е 8 511 965 кв. км, което представлява над 45 % от площта на континента и 77 пъти повече от тази на България. Бразилия се простира от Екватора /5,16 градуса с.ш./ до 33,45 градуса ю.ш.

Климатът е разнообразен: от екваториален в Амазония, тропичен и влажен по североизточното крайбрежие, горещ и сух във вътрешността на страната до умерен в Rio Grande do Sul, където температурите през зимата достигат до нула градуса по Целзий.

Климатичните зони в Бразилия /22 щата/ са пет.
Северен район /45 % от територията и 3,5 % от населението/ с екваториална девствена гора. Градове: Манаус, Белей /Амазония/. Там са потърсили убежище индианците.
Североизточният район /13 % от територията и 25 % от населението/ е тропична крайбрежна ивица, покрита със захарна тръстика, някога засадена от португалците /около 1536 г./ и обработвана от чернокожи роби, суха и бедна вътрешна част. Градове: Ресифе, Баия.
Централен западен район /22 % от територията и 4 % от населението/. Това е полупустинното централно плато, бразилският Див запад, където е построен град Бразилия, столица от 1960 г. насам.
Източният район /11 % от територията и 50 % от населението/ включва най-богатите щати с ¾ от промишлеността на страната. Големи градове: Рио де Жанейро, Сао Пауло, Бело Оризонте.
Южният район /7 % от територията и 10 % от населението/ е с умерен климат, оценен от европейците /португалци, италианци, германци, французи/, заселили се там през ХІХ век. Градове: Куритиба, Порто-Алегре.

Главните реки включватАмазонка, Сан Франсиску и Парана. Най-голямата река в света е Амазонка, а Сан Франсиско е най-дългата в рамките на Бразилия.

Бразилия е изключително надарена от природата с разнообразен растителен и животински свят.
Уникални са влечугите (боа, анаконда) и птиците с пищна окраска (токан, макау).

Населението е над 186 милиона и е твърде разнородно:
потомци на многобройните индиански племена, хора с европейски и африкански произход, както и метиси. Типично патриархалната култура на новите заселници пропъжда местното индианско население към вътрешността на страната и търговията с роби от Африка /най-вече от Ангола/ процъфтява. Робството е отменено чак през 1888 г. Откриването на залежи от злато в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. води до промяна в икономиката и обществото. Към вътрешността на страната се стичат нови заселници /например в щата Минас Жераис/ и се основават нови градове – като Бело Оризонте /1897 г./
Език– португалски, испански, английски, френски
Религия – католици – 74 %, протестанти – 15 %, други

Кафето започва да се отглежда в южната част на страната през ХVІІІ в., но се превръща в основна култура през ХІХ и началото на ХХ век, като привлича много имигранти от Европа /предимно германци и италианци/, а по-късно и от Япония.

Държавното устройството на Бразилия е федерално. Президентът на републиката се избира чрез всеобщо гласуване и управлява с помощта на федерални министри. Страната има 26 щата, всеки от които се управлява от губернатор, избран чрез общо гласуване, и от местно правителство, съставено от държавни секретари.

Градовете с население над 1 млн. в Бразилия са 11, а жителите на Сао Пауло са над 16 млн. С изключение на Бело Хоризонте и Бразилия /държавната столица, трета по ред, основана през 1960 г./ останалите големи градове са разположени по крайбрежието, включително и двете предишни столици: Салвадор /от 1549 до 1763 г./ и Рио де Женейро/от 1763 до 1960 г./

Столицата град Бразилия, основана през 1960 г. е третата по ред столица, построена за да се ускори развитието на вътрешността на страната. Понастоящем има 1,8 милиона жители. Преди това за столици са избирани градове по океанското крайбрежие: Салвадор да Баия /1536-1793 г./ и Рио де Жанейро /1793-1960 г./ И двата града днес са огромни и кипящи от живот.
Рио де Женейро е вторият по големина град, с над 10 милиона жители.
Салвадор да Баия е с население над 2 милиона души.

Големите бразилски градове, с изключение на Сао Пауло, са издигнати около пристанища, обслужващи търговията с Португалия. Тези в южната част, индустриализирана през ХХ в. са израснали бързо и хаотично.
Сао Пауло, най-големия град в Южна Америка и един от най-населените в света, има близо 17 милиона жители.
Големите градове в централното плато са изградени с цел да се развие вътрешността на страната, По-модерни, те са построени по предварителни градоустройствени планове. Докато небостъргачите с най-различни смели форми превземат бързо големите градове и предлагат огромни офиси или луксозни апартаменти, крайните квартали или сгушените в хълмовете в Рио и Салвадор предградия продължават да бъдат бедни и без необходимата инфраструктура.
Бразилия бързо се урбанизира и понастоящем трима от всеки четирима бразилци живят в градовете.

Разстоянията в Бразилия са огромни /5000 км в посока север – юг и изток – запад/. Железопътната мрежа е слабо развита, пътническите влакове са редки. Придвижването става обикновено с автобус или самолет.
Автобусите са удобни, особено спалните, но за да се измине разстоянието например от Рио до Салвадор са нужни 24 часа.

Автомобилното движение в големите градове и между близките населени места е интензивно, защото железопътната мрежа е ограничена и превозът на стоки се извършва с камиони. Рио де Жанейро е на 429 км от Сао Пауло, на 442 км от Бело Оризонте, на 515 км от Виктория, на 1129 км от Бразилия и на 1691км от Салвадор.
След 70 – те години пътната мрежа е увеличена с 300 % в рамките на едно десетилетие. Даден е приоритет на бързите пътища с двойни ленти, на магистралите и на експресните връзки около Сао Пауло, Рио и някои други големи градове, където са съсредоточени 85 % от населението и стоките. Асфалтираните пътища свързват столиците на щатите. Пътната мрежа е доста развита в диаметър около 450 км около големите градове., но около 40 % са черни пътища.
Чартърните полети са друга възможност за пътуване. Цената им е висока, но туристите могат да закупят билети още в собствената си страна.
Официалното време в Бразилия е това на столицата Бразилия и важи за всички североизточни и югоизточни щати. Бразилия обхваща четири часови пояса и между отделните градове има часови разлики.

Възможностите за туризъм, които предлага Бразилия са многобройни: изобилие от плажове, както по-усамотени, така и “облагородени” с плажни заведения и хотели;

посещения на историческите градове /Салвадор в североизточната част, и Ору Прету, в щата Минас са особено популярни/;

планини, природни паркове и лековити минерални извори. Много от чужденците в Бразилия са от Южна Америка /особено от Аржентина/ или от САЩ.

Понеже Бразилия се намира в Южното полукълбо, европейците, които искат да прекарат там “лятото” си, намират там изгодни цени. Освен това могат да се насладят на умерени температури /20-24˚/, а ако посетят района между Натал и Рио и избягват Сао Пауло и южните райони, където температурите са между 16 и 5˚, а понякога стигат и до 0˚.

Плажовете, които предлага Бразилия със своите 7408 км брегова ивица и с тропическия си климат, са безбройни и големи, с бял пясък, кокосови палми и топло, но опасно море. Практикуват се всички видове морски спортове /плажен волейбол, плуване, риболов, ветроходство, сърф…/ Самият град Рио предлага няколко прекрасни плажа. Най-близките до центъра са силно замърсени. Малко по-далече се простират дълги плажове /от по 3-4 километра/ по маршрут за великолепна разходка. Тези места са отвоювани от морето през 70 – те години и са осеяни с хотели, ресторанти и кафенета. През горещите летни месеци /от ноември до май/ плажът е в центъра на живота на кариоките /жителите на Рио/: там отиват преди работа или през обедната почивка не толкова за да плуват колкото да се пекат с приятели и да уреждат срещи, но… внимавайте с многото крадци и с вълните – опасни и същевременно подходящи за сърф.

Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна /захар, кафе, плодове…/ Положените усилия за индустриализиране през 1930 -1940 г., 1950 – 1980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970 г., довеждат до значително задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми /най-вече железни руди/, което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част /Сао Пауло и Рио Волта Ридонда/ и в Минас Жераис /Бело Оризонте/. Петролната криза през 1970 г. принуждава държавната петролна компания да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Рио Гранде и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. за програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.
Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите – 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.

Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка /Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай/.
Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването.

Първите кафеени плантации /привнесени от Френска Гиана през ХVІІІ в./ се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти /италианци и германци/, а по-късно и японци /1890 г./ в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.

Валутата е реал

Традиционните условия на живот в Бразилия и историческите забележителности /североизточната част, северния бряг със Сао Луис ду Мараняо, Баия, Рио и щата Минас/ напомнят португалските.

Къщите са едноетажни, с покрив от червени керемиди и стени, боядисани в розово, жълто, синьо и зелено. Къщите на по-заможните имат и втори етаж, а стените понякога са украсени с рисувани керамични плочки, често донесени от Португалия. Обикновено строени през ХVІІ или ХVІІІ век, църквите в малките градчета са варосани и подобно на бароковите църкви в Северна Португалия, фасадите им не са декорирани с гранит, а с цветни /сини, жълти, червени/ ивици покрай прозорците и вратите. Интериорът понякога е богато украсен с позлатени елементи и с религиозни пана от рисувани плочки. Тези малки исторически градове, останали настрана от модерното строителство са запазили някогашното си очарование. Обикновено са добре поддържани и разполагат със страноприемници и хотели.

Народните празници в Бразилия почти всички имат религиозна основа и са свързани с католицизма или с афро-бразилските вярвания.

Карнавалът в Бразилия приковава вниманието в продължение на четири дни и се е превърнал в истинска национална институция. Подготвя се цяла година от школите по самба в кварталите. Въпреки, че най-известен е карнавалът в Рио, празникът е повсеместен, на места по-автентичен, особено в северната част на страната /Ресифе, където танцът фрево замества самбата, Салвадор да Баия и Сао Луис ду Мараняо/.

Има и други празници с регионален характер. Сред тях са празникът на Йеманджа /31 декември/ в Салвадор да Баия, Бумба-меу-бой на североизток и в Сао Луис ду Мараняо, както и родеото на скотовъдците известно като гаушо.
На 7 септември се чества обявяването на независимостта, провъзгласена през 1820 г. от регента Дон Педро на брега на река Ипиранга край Сао Пауло.

Бразилската кухня
Тя е много богатаи разнообразна поради големият брой емигранти от цял свят. Най-многочислени са италианци, японци, китайци, германци. Бразилия е бивша португалска колония и затова протугалската култура е дълбоко залегнала в обичаите и бита. Най-типичното ядене тук е т.нар.Фейжоада.

Това е ястие от черен или кафяв боб, който се вари с различни късове свинско месо, опашки, уши и пр. Като добавка се яде специален вид зеле наречено Кове, което е задушено с мазнина, запечено едросмляно брашно от мандиока и обелен портокал нарязан на тънки резенчета. Подходящо питие към него е т.нар Кайпириня – това е ракия смесена със захар и изцеден лимон заедно с корите, много лед

Необходими документи за влизане в страната:
Паспорт с валидност най-малко 6 месеца от датата на влизане.
От 2005г. влиза в сила споразумение между България и Бразилия за частична отмяна на изискванията за визи.
Българските граждани, които притежават валидни обикновени паспорти, ще могат да влизат, преминават транзитно или да пребивават на територията на Бразилия без визи до 90 дни, като срокът може да бъде продължаван до 180 дни за една година от деня на първото влизане.
Бразилската парична единица е РЕАЛ и не се котира в чужбина. За туристите е препоръчително да носят долари или Евро, а най- добре Травел-чекове. Няма ограничения за внос на валута, но е добре да бъде обявена, тъй като при излизане, можете да изнесете половината от внесената сума.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Categories

%d bloggers like this: